Болести и анатомия на носа

Формата на носа се определя от двете носни кости, носният израстък на челната кост, двата челни израстъка на горната челюст и двете слъзни костици. Частта на външния нос, която е оградена от носните хрущяли, се нарича предверие. 
Чрез носната преграда същинската носна кухина е разделена на две половини, които в повечето случаи не са идеално равни. 
Всяка носна половина има два отвора: преден (ноздра) и заден (хоана), и четири стени (външна, вътрешна, горна и долна). 
Външната стена на носната кухина има сложен строеж и важно значение. От тази стена към кухината навлизат костни издатини (носни раковини) - горна, средна и долна. Между долната стена на носната кухина и долната носна раковина се простира долния носов ход, а над горната носна раковина - горният носов ход. В долния носов ход се отваря слъзният канал. Назад чрез хоаните носната кухина се отваря към най-горната част на гълтача - в носогълтачната празнина. 
Пространството, което се намира между носната преграда, горната стена на носната кухина и носните раковини, представлява общия носов ход. Частта на общия носов ход, която е обградена отгоре от горната стена, а отдолу се простира до средната носна ръковина, се нарича обонятелна цепка, а частта, която се простира от средната раковина до основата на носната кухина, се нарича дихателна цепка. 
Носната лигавица е добре кръвоснабдена. В дълбоките й слоеве са разположени множество малки артерии, които непосредствено под лигавичния епител образуват гъста капилярна мрежа. В лигавицата на долната носна раковина, по свободния ръб на средната носна раковина и по задните части на долната и средната носна раковина са разположени венички, които образуват венозни пещеристи тела. 
При изпълване с кръв тези пещеристи тела набъбват, носната лигавица увеличава неколкократно обема си, поради което просветът на носната кухина се стеснява. В предната и долната част на носната преграда под лигавицата се намира силно развита артериална и венозна мрежа. Костите, които ограждат носната кухина, съдържат изпълнени с въздух кухинки, съединяващи се чрез каналчета с носната кухина. Тези кухинки се наричат околоносни и са покрити с лигавица, която е продължение на лигавицата на носната кухина. 
И досега още не е изяснено предназначението на околоносните кухинки. Счита се, че чрез тях се намалява тежестта на черепа, облекчава се работата на гръбначния стълб и по-специално на шийната мускулатура, която крепи и движи главата. При дишането част от намиращия се в околоносните кухини затоплен, овлажнен и обезпаразитен въздух се смесва с влизащия през носа въздух. Тези околоносни кухинки представляват и добавъчна резонаторна тръба, която придава тембър на гласа. 
По местоположението си околоносните кухинки се делят на две групи: 

1. Предна група, към която се отнясят горночелюстните синуси, предните клетки на решетъчния лабиринт и челните синуси.
2. Към задната група се отнасят задните клетки на решетъчния лабиринт и кухинката на клиновидната кост.

Кратки физиологични данни

При вдишване по-голямата част от въздуха преминава през средния носов ход. При издишване въздухът преминава през горния носов ход и покрай средната носова раковина. Възрастния човек вдишва 1520 пъти в минута, като при всяко вдишване около 500 кв.см въздух преминава през носната кухина. Физиологичната функция на носната кухина е да затопля, овлажнява, обезпаразитява и обеззаразява вдишания въздух. Затоплянето на вдишания въздух е в зависимост от количеството кръв, което се намира в пещеристите тела на носната лигавица. 
При студен въздух пещеристите тела се из пълват с венозна кръв. Влизащият в носната кухина въздух се трие в големи повърхности набъбнала и стоплена лигавица и се затопля. Преминалия през носната кухина въздух се затопля още в областта на хоаните до 30 градуса С. Носната лигавица съдържа много слузни жлези и е покрита със слой секрет. При недостатъчно овлажнен въздух секретът чрез изпаряване предава необходимата влажност на вдишания въздух. Преминаването на въздуха през носната кухина става чрез вълнообразни движения и попадналите чужди частици полепват върху покритата със слуз носна лигавица. По такъв начин в белите дробове постъпва обезпрашен въздух. Обеззаразяването на вдишания въздух става чрез слузта, покриваща носната лигавица, която има бактерицидни свойства.

Нарушения при недостатъчно носно дишане

Затрудненото носно дишане предизвиква дишане през устата, което се отразява върху развитието и общото състояние на организма. Дишането през устата е повърхностно. То е причина за недостатъчно постъпване на въздух в белите дробове и за намаляване на количеството кислород, който навлиза в белодробните алвеоли. Продължителното дишане през устата предизвиква нарушение на функциите на различни органи и системи, развиват се хронична хрема, синуити, катарално или гнойно възпаление на средното ухо.

Обонятелна функция на носа

Нервните клетки, разположени в обонятелната област на носната кухина, са периферни рецептори на обонянието. Обонянието у човека е по-слабо развито, отколкото у някои животни, и е свързано не само с определяне на качеството и вкуса на храната, а и с определяне качеството на вдишания въздух. При дъвкане на храна летливите вещества с издишването идват в допир с обонятелния рецептор през хоаните. По такъв начин се определя качеството и вкуса на храната.

Деформация на външния нос

Деформация на външния нос бива вродена и придобита (в резултат на заболяване или травма). Седловидният нос представлява силно хлътване на костния скелет на носа. Той се наблюдава след травма, при луес (сифилис), или като наследствен белег. Лечението на седловидния нос е оперативно. Гърбавият (орлов) нос обикновено е фамилна особеност. Лечението му е оперативно. Изкривяването на гърба на носа се дължи най-често на травма и се съпровожда от изкривяване на носната преграда и затруднено носно дишане. Лечението на изкривяването е оперативно.

Полипи в носа

Полипите представляват месести израстъци по носната лигавица. Обикновено те са свързани с лигавицата посредством краче. Най-често те се образуват в резултат на остро или хронично гнойно възпаление на околоносните кухини (синусите). Полипите се образуват бавно и постепено. Малките полипи протичат безсимптомно.При нарастването им носът се запушва и носното дишане е затруднено. От ноздрите се отделят повече секрети, понякога примесе ни с гной. Запушването на ноздрите принуждава болните да дишат повече с устата. Обонянието намалява. По-големите полипи причиняват хрема, главоболие, безсъние и кашлица. Лечението на полипите на носа е оперативно.

Кръвоизлив от носа

Причините за кръвоизлив от носа са различни - местни и общи. Към местните причини се отнасят разширени венички в носната лигавица, нараняване, чоплене на носа, чужди тела, туберкулоза, полипи, тумори в носа. Към общите причини се отнасят покачено артериално налягане, продължително излагане на слънце, пътуване със самолет, някои кръвни и инфекциозни заболявания. Кръвоизливът обикновено започва внезапно или след чоплене и нараня ване на носа. Понякога непосредствено преди кръвоизлива болните чувстват тежест, световъртеж, притъмняване, бучене в ушите и сърбеж в носа. Най-често кръвоизливът е от предната част на носа, от едната или от двете ноздри. Той може да е обилен или на капки, затихващ или повтарящ се. Лечението на кръвоизлива от носа се провежда от лекар-специалист.

Възпаление на околоносните кухини (синути)

Възпалителните заболявания на околоносните кухини са остри и хронични. 
Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса - при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (надчелюстният) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. В по-леките случаи болните се оплакват от силна хрема, запушен нос, главоболие, вечерно покачване на телесната температура. Отначело секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Тогава и общото състояние се влошава. Освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст - при максиларен синуит).Обикновено носът е запушен. Обонянието е отслабено. От ноздрите изтича слузно-гнойна или при месена с кръв секреция. Усложненият синуит при морбили и скарлатина протича много тежко. Острият синуит нерядко преминава в хроничен. Изключително рядко се наблюдават очни или вътречерепни усложнения - абцес или менингит. Лечението се провежда от лекар -специалист. 
Хроничният синуит най-често е последи ца от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица. Общото състояние на болните от хроничен синуит е слабо засегнато. При надчелюстен (максиларен) синуит има болки в лицето и очниците. От носа изтича гноен и миризлив секрет. Обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен. При челен (фронтален) синуит болният се оплаква от тежест и болки в челото. Постепено или от време на време от носа изтича гноен секрет. При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото. Лечението се провежда от лекар-специалист.

Травматични повреди на носа

Поради особеното си положение носната пирамида е изложена на различни травмични повреди. 
Причините за тези травми са: 

1. Удари с тъпи предмети или падане върху носа;
2. Нараняване с остри премети,оръжия, земеделски уреди, а понякога от ухапвания от животни или хора; 
3. Прободни или разкъсни огнестрелни наранявания. 
   

Нараняванията на външния нос могат да предизвикат счупвания на хрущялите и костите му. Нараняванията на хрущялите на външния нос с тъпи предмети не причиняват особени деформации. При наранявания на външния нос той може да хлътне в лицевата част на черепа. Тези наранявания обикновено се съпровождат от счупвания на черепната основа. При огнестрелни наранявания се предизвикват разкъсвания или откъсване на части от носа, които причиняват значителни затруднения в дишането и обонянието. Нараняванията на носа се придружават от силна болка и затова могат да предизвикат шок. Разместването или счупването на носните кости се установяват с опипване и ренгеново изследване. 
Нараняванията на околоносните кухини се причиняват от остри или тъпи предмети и от огнестрелни оръжия. При тези наранявания могат да бъдат засегнати една или няколко кухини. Особен това могат да бъдат засегнати големи кръвоносни съдове на лицето, мозъчните обвивки и мозъка, а настъпилите кръвоизливи са животоопасни. Травматичните повреди на носа подлежат на лечение в специализирано болнично заведение.